Право в лицето
Тази сутрин излязох в 8- с колелото си, отивах към велошествие по повод месеца на борба с рака. Не съм луд ентусиаст, ходещ по всякакви мероприятия, но обичам да карам колело, още повече с други хора. Когато сте много е интересно, споделено… само, че няколко часа по-късно, пред метрото на стадион “Левски” бях сама… повалена на земята от юмрук, отправен ми от непознат мъж в костюм. Да, като сте много няма проблем да минете и по Цариградско, но като си сам, е опасно, както се оказа, да минеш и по пешеходната на светофата.
Зелено е. Хората пресичат. Аз също. Разминавам на две колела пешеходците. На тротоара отсреща стои мъж, втренчен в мен и не помръдва – като пън. Поглеждам го, разминавам го… силно бучене в лявата страна на главата ми, на земята съм. Няма въздух, няма фокус, дори болката я няма още… само вцепенение и неадекватност. Около мен се натрупаха хора, някои викат, други ме питат нещо. Как да отговоря… с изтръпнала челюст и недостигащ кислород?!
Какво му сторих ли? Така и не разбрах. Едва ли някога ще разбера истинската причина, която ме свали в несвяст от колелото. Само знам, че всички носим вина за лудостта на целия този свят, в който се опитваме да живеем нормално. Днес беше просто поредната близка среща с резултата от това. Всеки решава, че нещо му пречи и не се свени да си изкара агресията върху първия, изпречил му се на пътя – БУКВАЛНО!
Късно след това на пейка до мен седна друг човек, който първо ме попита дали е свободно. “Да.”- отвърнах му с усмивка. А той ме попита: “Защо си толкова любезна?” И аз не знам. Не знам вече какво искат хората всъщност, какво очакват. А всичко е така неочаквано…!
Това написа Николета Райкова. Аз нямам коментар за момента, тъй като останах без думи… Незнам какво да кажа, оставям коментара на вас…
Няма ли камери, които да са го заснели тоя малоумник?!? А и там, често има полиция. Никой нищо ли не е видял?
Не може да се разчита на почти нищо…
Само ако има останали добри хора около теб да ти помогнат, иначе сме закона на джунглата на 110%!
Коментарите по другите места в които съм пуснал статията също не са от най-… оптимистичните …
ех Ники…
случката е била ужасна, добре че е отминала и си се отървала от физическо нараняване
важното е че знаеш, че проблема не е в теб, а в нападателя, ти си нааправила оптималното в ситуацията
агресията си е негово нещо, негово твортение и не е провокирана от теб, а от собствените му проблеми
мисля че този случай ще допринесе поне малко хората да са по-внимателни с велосипедиатитр, поне при е така
благодаря ти че го сподели!