Закон за движението по пътищата – Глава 6 – Принудителни административни мерки

May 25th, 2009

Закон за движението по пътищата – Глава 6 – Принудителни административни мерки

Чл. 171. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:

а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания – до отпадане на основанието за това;

б) (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

в) който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешното полагане на проверочен изпит;

г) (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) който извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец;

д) (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 – до заплащане на дължимата глоба;

е) (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство без застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите – до предоставяне на сключена валидна застраховка.

2. временно спиране от движение на моторно превозно средство:

а) до отстраняване на неизправността, когато моторното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение;

б) до отстраняване на несъответствието, когато моторното превозно средство превозва опасен товар, но не отговаря на изискванията за класа и вида на превозвания товар;

в) (доп. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) на собственик, който няма задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, до сключването й;

г) (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без да е включено в списък към лиценза или удостоверението за регистрация – до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението;

д) (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт;

е) (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители;

ж) (нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) когато не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата или е залепен невалиден винетен стикер.

3. задържане на отговорно пазене, до установяване на собствеността, на регистрирано или подлежащо на регистриране пътно превозно средство, на което идентификационният номер на рамата (шасито), поставен от производителя, липсва поради заличаване или отстраняване или е променен;

4. изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4;

5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е:

а) паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство се уведомява районното полицейско управление, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването;

б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление;

в) (доп. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи.

6. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148, чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3 – до отстраняване на констатираните нарушения.

Чл. 172. (1) Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква “а” се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:

1. недопускане управлението на моторното превозно средство;

2. спиране от движение на моторното превозно средство;

3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1;

4. поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи, върху предното стъкло на моторното превозно средство, при временно спиране от движение по чл. 171, т. 2;

5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) преместване и предоставяне за отговорно пазене на моторни превозни средства, временно спрени от движение на основание чл. 171, т. 2, като разходите по преместването и заплащането на таксите за отговорно пазене са за сметка на собственика на превозното средство.

(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В случаите по чл. 171, т. 1, буква “б” свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Чл. 173. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Когато за преминаването по пътя на превозни средства на спешната медицинска помощ, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се налага преместването на неправилно паркирани превозни средства, на собствениците на тези превозни средства не се полага обезщетение, включително и застрахователно, ако на преместените превозни средства са нанесени щети.

Чл. 173а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) При констатиране на пускане на пазара или търговия с нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти или отделни технически възли за тях в нарушение на чл. 138, ал. 2 и 3 председателят на Комисията за защита на потребителите, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализацията им до представяне на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) Когато в резултат на проведени проверки и/или изпитвания се установи, че нова система, компонент или отделен технически възел за моторно превозно средство, пуснати на пазара, не отговарят на изискванията на наредбите по чл. 138, ал. 4, председателят на Комисията за защита на потребителите, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализацията на новата система, компонент или отделен технически възел, или партида от тях и ако е необходимо, нарежда изтеглянето им от пазара за сметка на съответния търговец.

Comments are closed.